За миналото и спомените

Струва ли си човек да се рови из миналото!? И какво може да открие той там!? Ами освен събития и спомени... Друг е вече въпроса, че те може да са както хубави, така и лоши. Естествено никой не иска да си припомня лошите, докато на хубавите в повечето случеи се гледа с носталгия, можеби защото никога няма да се повторят. Може да не се повторят същите, но със сигурност ще се случат други, които също ще доведат до запазване на хубави спомени. Лошото в този случеи е че това важи и за лошите неща! Какво да се прави обаче, в живота се случват и двете и това е неизбежно. Можеби това му е и чара на шибания живот, инъче би бил доста скучен по Мое мнение... Има и един друг вариант в който ако си оставил нещо в миналото ей така без никаква развръзка (била тя положителна или отрицателна), рискуваш да се сблъскаш с доста неясно настояще, а от там и бъдеще! Това естествено води до съмнения и чудения. Този вариант почти винаги се забравя, като не оставя след себе си никакви спомени. Лошо в случея обаче е че в живота винаги се случват неща, които ни припомнят за отминалите! А когато това стане отново, се сблъскваме със същите съмнения и чудения.  На  практика  излиза, че  оставим ли нещо  неясно в миналото, то постоянно ни съпътства в настоящето, независимо, че забравяме за него от време на време. Можеби разковничето на тая мити история се крие в страха, а именно страха да направим избор и дали той ще е правилен или не!?
И така аз направих моя избор. Все пак човек никога няма да разбере какво има в пещерата, докато не слезе в нея, нали така!? Естествено спомените, които ми останаха са лоши,  но поне поне вече са категоризирани! Лошият край и неприятните спомени обаче откриха една възможност за ново начало, на нова история, нови взаимотношения и да се надяваме на приятни изживявания, а кой знае...
...и хубави спомени! :-)